Горещи оферти

Созопол е най-старият град на българското черноморско крайбрежие. Първото селище е възникнало в края на ІV-ІІІ хил. пр. н.е. Подводните проучвания в акваторията разкриват останки от жилища, керамични съдове, каменни и костени оръдия на труда от бронзовата епоха. Открити са многобройни каменни котви и щокове, датиращи от ІІ-І хил.пр.н.е., които са свидетелство за активно коробоплаване още от най-дълбока древност.

През 610 г. пр. н.е. гърците основават гр. Аполония, наречен в чест на бог Аполон.

Градът поддържал активни политически и търговски връзки с големите центрове на Елада: Милет, Атина, Коринт, Хераклея Понтийска, островите Родос, Хиос, Лесбос и др., както и с Одриското царство на траките. Свидетелство за значението на търговията и коробоплаването е котвата – емблема на града и неизменен знак върху монетите, които се сечат още от край на VІ век пр.н.е. Съвременниците наричат града Аполония Магна /Велика/.

През V в пр. н.е. гръцкият скулптор Каладис изработва 13 м. статуя на бог Аполон, която след превземането на града от римляните, начело с Марк Лукулус, през 72 г. пр. н.е. е преместена в Рим, на хълма Капитолия.

След VІ век от н.е. градът става известен като Созополис /градът на спасението/.

През 811 г. от н.е. хан Крум присъединява Созополис към земите на Първото българско царство. Разположен на границата между България и Византийската империя, градът се развива бързо и отново се превръща в център на коробоплаването,търговията и културата.